vhodna-vrata-medna

Старинна входна врата

viktorianska kuhnia

Кухня Викториански стил

interiorna-vrata-portalna-klasik

Съвременна портална врата

Най-старите врати, за които имаме сведения, са открити в Египет, на възраст близо 5000 години. Те са кленови, първообраз на днешните дървени врати. Те не са имали днешните каси, панти и ключалки, но са най-ранния модел на това изумително и дълголетно съоръжение за преграда на личното пространство срещу външния свят. Открити са в древните гробници на фараоните. Били са единични или двойни. Запазили са се благодарение на сухия климат, но днес отварянето на гробниците за потоците туристи затрашава оцеляването на тези древни артефакти.
Хилядолетия наред хората са майсторели врати за своите домове и обществени сгради. Прости конструкции от дъски или преплетени клони били най-ранните врати. Много дълго време е имало контраст между вратите на масовите жилища и на култовите сгради и на владетелските домове.Отвор, препречен с плет или кожа – това са били масовите врати от древността, а през Средновековието и Ренесанса жилищата на хората от простолюдието също не блестели с лукс и вратите били грубо сковани от дървен материал, като се е обръщало мнимание на сигурността, а не на красотата и изяществото. Само култовите сгради и жилищата на владетелите могли да се похвалят с естетически издържани врати, но често и там за преграда на входа се използвали платнища или обработени кожи.
Вратите на елинистическия свят, описани от Омир, имали рамки от сребро или месинг. За крилата им били използвани дървесина от маслина, дъб, кедър или кипарис.
В римския и елинистическия свят вратите били доста разнообразни – имало е с едно и с две крила, плъзгащи се и дори сгъваеми.
Вратата със свод, първообраз на днешните касови врати, е на възраст 3850 години. Първата такава врата се се намира в Израел, в Ашкелон. С подобна конструкция са и вратите на римския Пантеон.
След началото на християнската ера започват да се строят масивни култови сгради с нова архитектура. Особено внимание се обръща на входовете. Крилата на вратите на църквите през 6-8 век се покриват с бронзови плочи, за да бъдат масивни и внушителни. Такива са например вратите на храма “Рождество Христово” във Витлеем (6 век) и на константинополската “Света София” (8 век). Най-известните със своето оформление храмови врати са на “Сан Джовани Батист” във Флоренция – изработени от бронз и богато орнаментирани с изображения на птици и растения. Източната врата на този храм се смята за копие на вратата на Рая. Сред най-старите запазени врати в западна Европа е централната порта на базиликата Сен Аборджино в Милано, на повече от 1600 години.
Когато ислямът се развива, успоредно с утвърдилото се християнство, молитвените сгради на мюсюлманите също придобиват пищна и внушителна архитектура с масивни врати, като например тези на джамиите в Кайро – съчетаващи декорация от желязо и дърво с пищни преплетени форми.
В западна Европа преди Ренесанса и Просвещението вратите на обществените сгради са богато украсени и съчетават тежките си крила с архитектурни колони. Крилата на вратите са били богато украсени с дърворезба. Но през Ренесанса се наблюдава една по-изчистена и опростена линия в дизайна на вратите. С появата на стила Рококо отново се завръщат величествените и внушителни врати на храмове и дворци.
Пантите на вратите съществуват от векове и не е известно кога точно са се появили. Но когато това се е случило, безспорно е повлияло върху дизайна на вратите и е наложило комбинациите с коляно желязо при украсата и укрепването на входните съоръжения.
Тежките врати на замъци и крепости също бележат дълъг период от историята на вратите. Крилата на тези съоръжения често са били толкова масивни, че за отварянето и затварянето им са били нужни механични съоръжения, задвиждавни със силата на двама или трима яки стражници. Входовете на замъците и крепостите са били отваряни сутрин след изгрева на слънцето и затваряни при залеза. Запречвани и заключвани с различни приспособления, те са били щит на всички, които живеели в съответното селище или замък срещу нощните опасности. От епохата на оградените със стени градове е останал метафоричният образ на ключа на града – той се връчва символично, когато се присъжда почетно гражданство или при други официални събития. Някога, когато вражески войни обградят крепостта, а тя няма сили да се защитава, първенците излизали пред портите и са поднасяли ключовете им на завоевателите, за да спасят живота на населението.

В по-ново време, в началото на 19 век, моделите на вратите са вдъхновени от египетската история. Франция, като водеща страна производител на мебеви, налага тези модели и те се разпространяват сред по-напредналите слоеве от населението на европейските страни. Махагонът е най-използваният материал за производство на входни врати през 19 до началото на 20 век.

Между двете световни войни вратите следват определена традиция, а след Втората световна война настъпва бум в моделите, материалите и конструкциите на вратите. Изникват множество работилници и големи фабрики, много от които са уважавани марки и днес. Стиловото разнообразие в интериора и при вратите става белег на цялата втора половина на 20 век. Това се отнася най-вече за страните от западния блок. За държавите от социалистическия лагер са известни наложилите се масови врати от шпертплат, талашит и други евтини материали, целящи да задоволят спешната потребност да се разделят стаи и домакинства в комуналните жилища, и по-късно в панелните структури, наречени жилищни блокове.
През 60-70 години дори в социалистическите врати навлизат по-луксозни модели врати, поставяни в жилищата на номенклатурата и в обществените сгради. Те трябва да внушават усещане за стабилност и възход на обществено-икономическия строй.

В наши дни различни стилове при вратите съществуват паралелно. От първостепенно значение са качествените материали и това, как вратата се вписва в цялостния интериор на сградата. Класически дървени врати, метални, стъклени, от различни синтетични материали – всички могат да бележат лукс, удобство или артистичен поглед към света. Олекотени или блиндирани, служещи само за затваряне или за защита от непозволен достъп, съвременните врати се проектират така, че не само да изпълняват ролята си, но и да създават добро впечатление и настроение със своя външен вид. Плъзгащи се, сгъваеми, летящи, въртящи се, фалцови, механични, сензорни – вратите днес са не само средство за затваряне и преграда. Те са аксесоар, послание, артистичен елемент, белег за нивото на културата и материалното състояние на собственика или ползвателя на сградата.

Вратите – древни и нови
5 (100%) 1 vote